Зольовската чешма - Етрополе

Българинът винаги е умеел да намира радост в живота. Усмивката, породена от вяра в по-добро утре, не е напускала лицето му дори в най-мрачните времена, и това е една от причините да оцелее през тежките години, за разлика от много други народи. Етрополската мома Рашка Хаджи Павлова криела в сърцето си безкрайна обич и преданост към своя възлюблен. Легендата разказва за богатия и вероятно привлекателен турски търговец Рустем Ага, който се влюбил в красивата Рашка. Той я чакал вечер при „Бели извор“, както го наричали местните, за да я срещне. В събота и неделя там идвал и бедният овчар Дончо, за когото се смята, че бил байрактар при Детелин войвода от Копривщица, а по-късно оглавил собствена чета в Средна гора. Нито заплахите на турчина, нито определената от него дата за сватба не попречили на любовта между двамата млади. В дома на Рашка обаче настъпило отчаяние. Тогава на помощ дошъл майстор Зольо, известен етрополски резбар и иконописец. Той донесъл на девойката прекрасно изработен иконостас, в който умело скрил остра кама, изпратена от Дончо. С нея смелата Рашка убила самоуверения Рустем Ага и избягала в Средна гора, водена от майстор Зольо, за да се присъедини към възлюбения си. Цели две години тя бродила из планината, сражавайки се за правата на угнетените българи. Била избрана за байрактар, облечена в хайдушки дрехи и наречена Рашка войвода. Когато Дончо загинал в една от битките, тя поела неговата дружина. Майстор Зольо изпълнил обещанието си и направил чешма при „Бели извор“, която станала чудо за всички. В центъра на камената плоча издялал образа на Дончо Воевода.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви